През 1839-та година в село Ловнидол се стига до изграждането на първата в истроията му църква. Тя е разположена сравнително ниско и вкопана в земята, но липсват светлите и широки прозорци. По време на османската власт е характерно храмовете да не бият на очи откъм външната страна, което на първо време е причина храмът да не разполага с камбанария. Такава все пак изниква една година по-късно, а размерите на сградата се смятат за значителни поне от гледна точка на времето си. Вътрешната част на храма се разделя на два кораба благодарение на наличието на изградени колони. Западният вход е бил снабден с няколко стъпала, по които се качвали хората, за да влизат. Има и друг отвор, само че той се намира от юг. Амвонът, тронът и иконостасът, които са много важна част от обзавеждането на всяка църква, имали изящна дърворезба и украси. Според легендите мястото на църквата е дадено от дядо Костадин, жител на селото.
Константин и Елена са двамата светци, на чието име е кръстена църквата в Ловнидол. Така че на трети юни се провежда и официалният селски събор, а църквата претърпява известни промени след освобождението. Те се налагат в резултат на новото време, сългласно което такива храмове повече не се считат за актуални. В по-ново време, когато вече настъпва двадесетото столетие, църковният живот в селото изобщо не секва. Даже напротив, 1938-ма година е паметна за населеното място в тази насока. Тогава благодарение на активността, проявена от ръсоводството на църковното настоятелство в лицето на свещеника Петко Петров Кунчев, старата църква е съборена. Това обаче се прави с цел моменталното започване на нов строеж, а не е проява на вандализъм. Никола Иванов Ганев, тотава един от видните архитекти на столицата, лично се заема с избора и изработването на църковния проект. Но истината е, че ръководството по архитектурните работи се поверява на други двама души, също колеги на Ганев. Те са родени в Габрово и се казват Драгомир Драганов и Енчо Бонев. В края на 1938-ма година през последния й месец строежът на храма е обявен за окончателно завършен от Ганчо Цанков Миралай.
Той е майстор и строител, а още една ярка личност е свързана с построяването на храма в Ловнидол. Арчил Кикодзе,който е руснак с грозинска жилка в името си, лично се заема с направата на всички църковни картини. За иконостас обаче или не остава време да се направи нов, или старият е счетен за достатъчно удачно решение, така че и част от старата църква намира живот в новата. Кратката история на селото, чиито автор е Георги Николов Гализов, е източникът, благодарение на който до нас достига информацията за строежа на храма. Той живее и работи като преподавател по история в местното селско училище, носещо името на светите братя Кирил и Методий. Гализов е и негов директор в продължение на дълги години. Именно Гализов е единствената ярка известна личност, посочена като такава и родена на територията на селото, благодарение на когото всеки може да се информира за различните периоди, през които преминава населеното място.
